На човека предстои задачата да се справи със злото и в сънния си живот, да дойде до положение да вижда пред себе си само красиви, хубави образи.

Човек трябва да работи с вдъхновение, ако иска да има успех. Не е въпросът за онова временно вдъхновение. Има едно вдъхновение, което, при всички условия на живота е непреривно, независимо това, дали човек е скърбен, или радостен. Каквото и да прави той, това вдъхновение в него е непреривно. То е Божественото, с което човек непреривно трябва да гради. Докато е в света, човек ще се гневи, ще пада, ще става, но при всички условия той трябва да се държи за Божественото. Щом се справи със злото в будния си живот, човек трябва да се справи с него и в сънния си живот. Забележете, някой човек не върши никакво зло през деня, но в време на сън върши кражби, убийства и ред други престъпления. Значи, на човека предстои задачата да се справи със злото и в сънния си живот, да дойде до положение да вижда пред себе си само красиви, хубави образи. Човек е онзи, който е придобил чистота и в будния, и в сънния си живот. Не само това, но неговата душа трябва да бъде широка, чиста и благородна, без никакво петно, без никакви утайки, без никаква кал. Най-малката нечистота в него докарва вече злото. От хиляди поколения насам, злото се е наслоило в човека, и той трябва усилено да работи, да се освободи от него. Чистене е необходимо.

Помаза ме,
НБ - София, 18.3.1928г.