Доброто в човека се развива. То не може, като семка, да се насади и да израсте, да даде плод, и плодът да узрее. Значи, доброто не се сади, но се прави.

Да бъдеш добър, това е цяла наука, цяло изкуство. Човек трябва да знае, че доброто е съществувало и съществува във всички светове, но злото - само в материалния свят. Преди създаването на материалния свят, злото не е съществувало. Със създаването на този свят, злото се е явило като необходимост, като неизбежно противоречие. Понятията на хората за добро и за зло са съвършено относителни. Ако някой открадне пари от касата на банкера, за последния това е зло. За апаша, обаче, това е добро.

Личност, общество и свят,
ООК - София, 23.1.1929г.