Физическият свят е отчасти само реален. Невъзможно е външният, физическият свят, който е свят на промени, да бъде реален. И духовният свят не представя още абсолютната реалност. Той е наполовина реален. Затова, именно, хората на земята са разделени на мъже и на жени, на умове и на сърца. Мъжът и жената представят двете половини на земята. Когато мъжът е осветен, жената е в тъмнина. Когато жената е осветена, мъжът е в тъмнина. Невъзможно е едновременно мъжът и жената да бъдат осветени или тъмни. Когато жената казва, че мъжът й е черен, тъмен, това показва, че той е в тъмнина. - Черна, тъмна е жена ми. - Тя е в тъмнина. И двамата трябва да имат търпение, да почакат 24 часа, да се завърти земята около оста си и да се освети. - Лошо сърце има този човек. - Не е осветен от слънцето. - Лош ум има този човек. - Не е осветен от слънцето. Това са фази, през които човешкото съзнание минава. Това са неизбежни положения. Като минава през деня и нощта на своето съзнание, човек се учи, придобива знания.