Ако хората обработват земята за прогреса на човечеството, изобщо, тя е доволна, но ако се оре и разкопава, с цел за разбогатяване, тя не иска да страда.

Истински бедният е умен човек. Още като ви срещне той, веднага ще ви предложи своя труд. Ще вземе мотиката, заедно с вас и ще се опретне на работа. Като свърши работата си, ще се усмихне, с което ще покаже своята добра воля, че всякога е готов на работа. Тогава и този, при когото е работил, ще се усмихне, ще му благодари и добре ще го възнагради. И двамата са умни хора, а умните хора всякога могат да се споразумеят. Бедният човек ще каже: знаеш ли, защо съм дошъл при тебе? Три дни съм гладувал. – Радвам се на този случай, защото той те застави да дойдеш при мене, да се запознаем и да завържем добри, приятелски отношения. Сега вземи мотиката, да ми покажеш, разбираш ли от това изкуство. Той взима мотиката и аз взимам мотиката; аз му показвам, че разбирам от изкуството да обработвам земята, но и той го познава. Казвам: докато не научим езика на мотиката, т.е. езика на работата, ние няма да станем хора. Някой казва: аз не обичам черния труд. Ние не говорим за черния труд, но за работата. В работенето с мотика има известни закони за възпитание на младото поколение. Който не разбира тези закони, и аз съм съгласен с него, че няма по-тежка, по-грозна работа от работенето с мотика. Да работиш цял ден с оралото или с мотиката, това е, наистина, черен труд; това е труд, който огрубява хората. Затова, именно, днес всички селяни бягат в градовете и казват: дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни работа! Който разбира законите, обаче, той ще намери в този "черен труд", както някои го наричат, нещо особено, някаква особена философия. Всяка тревица, всяко дръвче, които израстват, представя проводник на Божествената интелигентност. Съзнаете ли това, всеки от вас ще се заеме да огради, да запази всяко новоизрасло стръкче, да му даде условия да цъфне и да даде плод. След време, това стръкче, което е станало голямо дърво, ще каже: много ти благодаря, че беше така благороден, да пожертваш един-два часа от времето си за мене! Аз ще се отплатя, като ти дам възможност да почерпиш от мене, колкото енергия имам, било като топлина, било като храна и т.н. Питам: знаете ли, какво представят всички цветя и плодни дървета, които ви обикалят? Те представят синове и дъщери на ангелите. Те са слезли от небето, с единствената цел, да помагат на съвременното човечество. Тъй щото, децата на ангелите, днес, стават жертва за повдигането на падналото човечество. И след всичко това, ще дойде някой и ще каже: дайте ми една брадва, да отсека това дърво! Не е така, приятелю. Ти ще вземеш едно дърво, ще го отсечеш, ще го изгориш, но ще знаеш, че и ако днес хората страдат толкова много, това се дължи на изсичането на горите. Всички изчезнали култури се дължат все на изсичането на горите. Защо, например, в Сахара няма никаква култура? В растенията се крие известна енергия, без която, нито животинското, нито човешкото царство могат да прогресират. От това гледище, именно, обработването на земята е необходимо за хората. Без растенията няма никакъв прогрес. Човек трябва да работи земята, дневно поне от 2 – 10 часа, и след това да разпусне воловете си на свобода. Колко килограма жито трябват на човека! Не е нужно човек да има пълни хамбари с жито. При това и земята има свои особености. Тя казва на хората: доста вече сте ме мушкали със своите лопати и мотики! Какво искате от мене? Кожата ми съдрахте вече! Вие казвате: земята се радва, когато я копаем. Не, земята не се радва, тя не е доволна, когато хората я копаят и орат повече, отколкото трябва. Тя не обича много да я разорават. Ако хората обработват земята за прогреса на човечеството, изобщо, тя е доволна, но ако се оре и разкопава, с цел за разбогатяване, тя не иска да страда. Съвременните хора не искат да се убедят в това, но милиони хора изплащат тази своя неразумност, като пълнят гробовете.

Ще ви се даде,
НБ - София, 15.5.1927г.