Леността е недъг на сърцето, а мързелът – на ума.

Като ученици, вие трябва да изучавате проявите на хората, да знаете, кой за какво е готов. Срещнете ли някой мързелив човек, накарайте го да яде. В яденето той е голям майстор: яде бавно, спокойно, добре дъвче храната. Трудолюбивият, който не остава момент без работа, яде бързо, неспокойно, не дъвче добре храната. Колкото по-бавно яде мързеливият, толкова по-бързо се храни трудолюбивият. Ленивият пък става крайно религиозен. По цели дни той седи без работа и само се моли, дано по някакъв начин Бог му помогне да нареди работите си добре. Мързеливият, в своите мечти за бъдещи проекти, развива голяма пожертвователност. Той седи и мисли, че ако има средства, ще направи училища, църкви, болници и т. н. Той седи с часове на едно място и мисли, какво изобретение може да направи. В края на краищата той се установява върху идеята „perpetum mobile“. Значи, ленивият е набожен. т. е. религиозен човек, а мързеливият – учен. Кажат ли за някого, че е набожен човек, простолюдието го нарича ленив. Всички знаят, че той се моли по цели часове, очаква да получи нещо наготово. За мързеливия пък казват, че е от „учените“ хора. За него съществува поговорката: „Накарай мързеливия на работа, да те научи на ум“. Леността е недъг на сърцето, а мързелът – на ума. Обаче, ние не говорим за недъзите и слабостите на хората. Като е дошъл на земята, човек трябва да работи, да учи, да придобива знания.

Сменяне на състоянията,
МОК - София, 6.9.1929г.