Вие знаете философията на Диогена. Един ден той казал: „Искам да се отдалеча от хората и малко да живея за себе си.“ И седнал под една круша и ял круши. И вижда, че идва един селянин при него. Диоген, като го видял, станал неразположен и казал: „Да се махне този!“ И искал да го изхука. Но после казал на себе си: „Диогене, толкова години ти проповядваш на хората търпение и на всичко това, на края на живота си, ти искаш да опропастиш всичко онова, което си създал!“ И става Диоген, сяда, поканва селянина. И те са имали най-добрия разговор, за който ни говори окултната история. От този селянин Диоген научил какво нещо е доброто, което трябва да се прави на човека. Селянинът не идвал да вземе нещо. Може би това е един ангел, който Бог му изпраща, за да научи нещо, да му даде един урок. От този селянин, Диоген научил нещо ценно. Той позна смисъла на себе си. И вие някой път искате да седнете и да си починете. И ще дойде този селянин. И ще кажеш: „Не може ли той да почака? Не може ли той да дойде друг ден, а не сега?“ Не, днешния ден не го отлагайте за утре!