От чисто органическо гледище светът има няколко института, които са Божествени, например бащата и майката, домът. Те са първите институти на земята: по-благородно и по-светло учреждение от дома няма, и по-високо от званието на баща и майка пак няма. Истина, има много бащи и майки на земята, но те са всъщност пастроци и мащехи. По отношение на органическия свят бащата и майката играят важна роля: те с кръвта си предават на децата си качествата на своите души. Възпитанието на децата се обуславя от качествата, които майката влага в детето още в крехката му възраст. Под думата „кръв“ подразбирам не обикновената кръв, а оная кръв, която във всички случки на живота остава неизменна, една и съща. Няма да се спирам сега да обяснявам разликата между тази двояка кръв; едно само мога да кажа – че тя не е оная преходна изменяема кръв, но другата, която като есенция розово масло излиза над розовата вода и която собствено има същинска цена. Благородните зародиши, които майката влага в кръвта на детето, са ценна есенция, която отсетне се разлива и разнася благоуханно у окръжаващите това вече порасло дете. Отподире нищо не може да се вложи и посее в човека. Туй, което съвременните хора наричат „възпитание“, то е просто дресиране. При майчиното възпитание процесът е в корена; там той образува и видоизменя ума и сърцето; при дресирането имате само една външна полировка. Може да дресирате маймуна, може да дресирате гълъб, но щом пак ги поставите в естественото им положение, те ще заживеят първия си живот. В американските Съединени щати са правили опити: правителството е отпущало грамадни суми за възпитанието на местни индианци; някои от тези индианци са свършили разни колегии и университети, но върнат ли се при своя народ, забравят това, що са учили, и пак подивяват. Само ако някой от тях се обърне и усвои коренно християнството, в него става промяна.