Докато живее от ден за ден и мисли само за храната си, човек е в положението на паднал лист.

Представете си, че имате едно дърво, което започва да се разлиства. Листата се люлеят тихо от вятъра и се разговарят помежду си. Те са. доволни от положението си, защото са на дървото, не се грижат за нищо, никой не ги подритва. Откъсне ли се един лист от дървото и падне на земята, вятърът го подхвърля на една и на друга страна, всички го тъпчат. Отначало е зелен, но скоро загнива и започва да се разлага или изсъхва - зависи от условията. Този лист е недоволен от положението си. След това дървото започва да цъфти, цветовете завръзват плод, плодовете зреят и весело се гледат едни други, доволни са от положението си. Ако един от плодовете падне на земята и започне да гние, той става недоволен. Каква е разликата между зеления лист на дървото и сухия, паднал на земята? Сухият лист изгубва цвета си, т.е. своя живот. Той не може да даде нищо от себе си и минава за голям скъперник. Той се оплаква от сиромашията без да подозира, че сиромашията се дължи на отделянето му от дървото на живота. Лошото не е в сиромашията но в това, че сиромахът изгубва основната идея за живота си. Докато живее от ден за ден и мисли само за храната си, човек е в положението на паднал лист. Всеки паднал лист трябва да се възприеме отново от дървото и да придобие своята зеленина и сочност - условия за растене и развитие. Кой може да расте и да се развива? Само онзи, който има живот в себе си, той е доволен от него. Падналите листа, които гният и съхнат, нямат живот в себе си, но създават условия за образуване на почвата. Сега, като дойдем до човека, казваме: само онзи човек има условия да се развива, който се повдига от своите мисли, чувства и постъпки. Ако мислите, чувствата и постъпките не повдигат човека, той е подобен на изсъхнал лист, вечно недоволен от положението си. За да не изпадате в това състояние, пазете се от противоречията на живота. Какво произвеждат противоречията в човека? Те изсушават източниците на любовта, на мъдростта и на истината, и човек се превръща в сух лист без никакъв живот, без никакво растене. Има някаква надежда и за сухите листа, но за това се изисква дълго време. Трябва да минават през раждания и прераждания, през въплътявания, докато един ден отново се върнат на дървото на живота като листа, клончета и плодове и започнат нов живот оттам, дето са спрели.

Условия и възможности,
ООК - София, 31.12.1930г.