Смърт не съществува. Ти може да заминеш за онзи свят, но не да умреш. При това, който живее по Божия закон, той заминава точно навреме. Който не живее по този закон, заминава преждевременно, като се лишава от добрите условия на живота. Следователно, нито преждевременно ще отидеш на онзи свят, нито ще закъснееш. Ти трябва да живееш на земята толкова време, колкото ти е определено, да придобиеш нужните опитности, да изработиш ценности за онзи свят. Какво се ползваш, ако живееш 500 години на земята? Ще дойде ден, когато ще се почувствуваш самотен. Новото поколение, новите идеи ще ти бъдат чужди; ще живееш с миналото, без да те разбира някой. Животът има смисъл, когато е приятен и когато носи условия за растенето и развитието на човека. Когато човек иска да живее повече, отколкото му е определено, Бог се оттегля от него. Ако бащата поддържа сина си 10-15 години в странство и той нищо не учи, най-после бащата казва: Върни се, синко, не мога повече да те издържам. Ако синът не се върне, той трябва да работи, за да се издържа. Така постъпва и разумния свят. Когато човек не иска да работи, отнемат кредита му и го оставят на произвола на съдбата.