Стремете се към положително знание, което да прилагате в ежедневния си живот. Това знание е нужно, за да се справяте с малките мъчнотии. Ако можете да се справяте с тях, те ще ви покажат път за справяне с големите мъчнотии. Започнете ли от големите мъчнотии и вървите към малките, нищо не можете да постигнете. И светиите, и адептите започват от малките величини и постепенно отиват към големите. И тъй, искате ли да бъдете ученици на Великия живот и да го разберете, започнете с разрешаване на малките задачи. Не работите ли по този начин, вие ще изпаднете в песимизъм. Това показва, че сте дали път на своите лични и користолюбиви чувства: страх, безнадеждност, безверие, недоволство и т.н. Тези чувства стават причина да гледате на Бога като на ваш неприятел. Всеки неуспех приписвате на Него. Наистина, има нещо, което ви спъва, но то е за ваше добро. Разумните същества се противопоставят на вашите криви разбирания и в желанието си да ви изправят, струва ви се, че те ви противодействат. Казвате: „Не зная какво става с мене, но където мръдна, все ще се намери някой стражар да ме следи“. Стражарите ви посочват пътя. Като видят, че все наляво клоните, те ви казват: „Надясно!“ – „Ама искам да бъда свободен.“ – Щом искаш да бъдеш свободен по свой начин, едно от двете те очаква: или нещастие, или участъка. Участъкът е за предпочитане пред нещастието. Ще полежиш 2–3 дни затворен, ще си помислиш и като оправиш мисълта си, ще те пуснат. Обаче ако продължаваш да вървиш наляво, ще паднеш в някоя пропаст и ще си счупиш крака, ръката или главата. – „Ама не съм привикнал да ходя надясно.“ – Ще привикнеш. Много хора приличат на галени деца. Макар и възрастни, те не искат да се откажат от някои свои навици. Ако някой откаже да ги задоволи, те викат, роптаят, плачат. Ние пък казваме, че на известни привички има и отвички. Както са привикнали, така ще се отвикнат.
Скритите таланти / Физическа, духовна и умствена анализа. Окултният път и обикновените постижения.,
МОК - София, 22.5.1931г.