Когато гледаме човека, ние гледаме творението на Бога, душата му. В душата няма дефекти.

Погледнеш някого, той те погледне тъй, на изкос, не те гледа тъй, прямо. Ще се изправиш перпендикулярно, от центъра на Слънцето до центъра на Земята – тогава ще дадеш поглед чисто хоризонтален, без никакво отклонение нито надолу, нито нагоре. Гледаш тъй, като че широко схващаш. Поглеждаш с всичкото доверие като човек. Този, разумният човек, не гледа изпитателно. Когато гледаме човека, ние гледаме творението на Бога, душата му. В душата няма дефекти. За пример онзи учен човек, когато разглежда някоя микроба, пробужда се съзнанието му, вижда всичките възможности, скрити в тази микроба. Туй го интересува – как може да се развие в бъдеще. После, трябва да определи колко време трябва да го гледаш. Колко секунди – математически е определено. Добрият поглед колко време трае, колко секунди? Вий не сте правили опит, но то е определено. Трябва да видиш човека. Щом като го видиш, ти не ще махнеш погледа си, ти минаваш вече напред. Твойто съзнание се повдига в четвърта степен. Добрият поглед е в трета степен. Щом е в четвърта степен, имаш друго съзнание. Има някои добри хора – той обърне мигачите си надолу, но очите му са обърнати нагоре. Той те погледне и после почне да разсъждава. След този поглед той се отдалечи. Тогава пък вий ще имате какво да наблюдавате. Ако вий погледнете в един човек тъй, по този начин, щом си отдалечите погледа, в неговото лице вий ще се отпечатате. Може туй да трае една секунда, някой път – половина, или няколко терции, 10 или 15, нещо мине като светкавица. Виждате нещо хубаво, красиво, но то не е той, то сте вий, който се отразявате. Затуй, когато съзнанието на някои хора е будно, той схваща, че когато ти се отразяваш на неговото лице, ако лицето ти е грозно, ще почувства той едно оттласкване, антипатия; но ако образът ти е хубав, той ще те обикне. Да не мислите, че всякога можете да гледате човека. Трябва да има светлина в духовния свят, или на съвременен научен език казано – условия.

Образи на реалността,
МОК - София, 10.4.1927г.