Срещам мнозина нови медици, които искат да изучават добре медицината и казват: нали трябва да лекуваме хората? Да, трябва да ги лекувате, но трябва да знаете, че лекуването им не седи само в това, да знаете устройството на тяхната костна и мускулна система. Аз нямам нищо против това, изучавайте костите, но знайте, че има живи кости, има и мъртви кости. Трябва да се изучава нервната система на човека в нейното здравословно, а не в нейното болезнено състояние. Изобщо, трябва да се изучават здравословните състояния у човека. Какво е здравословното състояние на едно дете и дали то е здраво, лесно може да се разбере. Как? Запример, дядото в някоя къща е болен, хилав, а при него спи внучето му. След известно време дядото се подобрява, а детето става хилаво. Или има случай, когато бащата на някое семейство е болен, почти на умиране, а детето здраво. Но от близкото съприкосновение настава обратния процес: бащата оздравява, а детето умира. Тогава бащата казва: Бог да прости моето дете! Аз оздравях, наистина, но то си замина. Има хора в света, които достатъчно е само да те погледнат и техният поглед да ти донесе някое голямо нещастие. Такива хора не носят нещо добро. И, ако ти си дърводелец, например, като те погледне такъв един човек, не се минава много време ръката ти се отсича. Такива хора като посетят дюкяна ти само един път цял месец след това никой не влиза в него. Казвате: какво се случи, че никой не ми влиза вече в дюкяна? Влязъл е някой от тия благообразните, от културните хора и е задигнал всичко от тебе.