Нещата в света, в живата природа са организирани, няма какво ти да ги възпитаваш. Ти трябва само да подпомагаш.

Аз искам сега да ви наведа на основния закон в педагогията. Какво значи, според педагогията да отхраниш един човек? Педагогът ще отговори: да отхраниш един човек, значи да му даваш достатъчно храна - нищо повече. Този човек, след като приеме храната си, организмът му е вече в състояние сам да определи, накъде да отправи храната, ти няма какво да се бъркаш във вътрешните процеси. По същия начин учителят е един готвач, който е длъжен да има само около десетина-двадесет тенджери, за да приготви храна за децата си. Той запитва децата си: "Какво искате да обядвате днес"? Те му казват, какво искат. Той им сготвя, сипва на всяко дете в паницата му и по-нататък не се бърка, оставя децата сами да се хранят. Това е педагогия! Ще ви запитам: какви педагози имат рибите? Какви педагози имат вълците? Какви педагози имат овцете? Какви педагози имат щъркелите? Какви педагози имат орлите, гълъбите, кокошките? Какви педагози имат растенията? Гледаш, цяла гора от безброй дървета, заели грамадно пространство, развиват се, растат сами нагоре. Питам: кой педагог научи тия дървета, как да растат нагоре с върховете си и как да се посяват? Ние като се бъркаме в работата на природата, изопачаваме живота си. Тъкмо започнем да се развиваме според методите на природата и току-виж, дойде педагогът и започне да действа според своите правила и методи. Посадиш едно растение, остави го, не го бъркай. Дойде човекът, иска да покаже своето изкуство. Той взема една присадка от ябълка, или от дюля, иска да я присади върху една круша. Излезе едно "бамбашка" дърво. Такова дърво съществува ли в природата? Такива дървета съществуват, но по отделно, всяко за себе си, а не върху едно и също дърво. Ако върху едно и също дърво има ябълки и круши, това се дължи на изкуството на човека, на педагога. Половината от това дърво ще ражда круши, а другата половина - ябълки. Обаче плодът на туй дърво ще бъде ли едновременно круша и ябълка? Плодът на крушата като падне на земята и се посади, ще роди круши, на ябълката - ябълки. Те ще си дойдат до старото положение. И тъй, днешното възпитание, което педагозите прилагат, е присаждане, и след като човек умре, ни помен не остава от тази педагогика. Даже след всеки тежък изпит, който прекарваме в живота си, нашите възгледи, по някой път, претърпяват коренни преобразувания. И тогава вие казвате: аз не мисля вече, както по-рано. Казвам: де отидоха неговите по-раншни възгледи и мисли? Да кажем, някой мисли, че демокрацията ще оправи света. Обаче, хване го някоя тежка болест, или с други думи, хване го една философска, една органическа, физическа треска и след туй става монархист. Казва: демокрацията не може да оправи света, монархизмът ще го оправи. Значи, точката А е демокрацията, точката В е монархизмът. После пък става обратното. След това се явяват други проекции на точки, става превръщане на силите - нашите възгледи се превръщат. Днес можеш да бъдеш демократ, утре - монархист, и обратно. Днес можеш да вярваш в педагогиката, утре да кажеш: никаква педагогика не съществува. Не, това не значи, че педагогиката не съществува в света. Нещата в света, в живата природа са организирани, няма какво ти да ги възпитаваш. Ти трябва само да подпомагаш. Според моите възгледи, или според възгледите на природата, всеки човек се ражда организиран вътре в себе си. Може ли един идеал, според всичкото изкуство на педагогиката да преобрази един вълк? Френолозите са доказали, че някои хора, колкото и да ги възпитаваш, каквато религия и да им проповядваш, както и да им говориш за Бога, щом ги оставите пред някоя каса, отварят касата и я обират, имат слабост към парите. В този случай, всички тия възгледи, които си им присадил, че има Бог, че има закон на възмездие - падат. Те не могат да се самовладат. Де отиде тяхната педагогика?

Педагогически правила,
МС - София, 9.7.1926г.