Способният ученик може да предаде способността си на някой свой умен приятел. По същия начин и леността се предава

Сега ще ви задам един въпрос: ако човек не може да обича себе си, т.е. подразбирам, ако човек сам не цени Божественото, което е заложено в него, може ли другите да го обичат? Ще ви задам друг въпрос: ако вие сами не можете да си сдъвчете храната, друг може ли да яде заради вас? – Не може. То значи: като отидете при един ваш приятел, той може да ви приеме най-любезно, да ви сложи богата трапеза, но вие сами ще ядете. Този ваш приятел, това е Любовта, която може да ви даде всички най-добри условия за учене, но заради вас не може да учи. Вашият приятел може да ви даде и всички средства за учене, но той не е в състояние да ви направи учен, способен. Ако вие нямате воля да се учите, вашият приятел не е виновен за това и вие няма защо да се обезсърчавате, не трябва никому да се сърдите. Той може да ви предаде едно хубаво настроение или едно добро чувство, но вие трябва да имате воля сами да учите. Има и друго нещо: способният ученик може да предаде способността си на някой свой умен приятел. По същия начин и леността се предава. Забележете: същото нещо се проявява и в училищата. Онези ученици, които дружат със способни другари, всички се учат добре. А тия ученици, които избягват способите и мислят, че и без учене може, те изостават назад.

Придобивки на съзнанието,
МОК - София, 20.1.1924г.