Всички работи, които човек прави, всички приспособления по земеделието или в каквото и да е направление, всичко служи на човека за развиване на неговите способности.

Вие сте претърпявали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастен, че децата ви няма да се изучат, че мъжът ви не върви в правия път, че приходите ви са малко и т.н. Питам: в това ли седи същността на живота? Аз не мога да си обясня, как е възможно ние, разумните хора, да живеем при едно същество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислим, че То ни е забравило и че Неговото намерение е само да ни смущава и изтезава! Аз не зная, отде е изпъкнала тази мисъл във вашия ум! Хиляди години са изминали, докато човешкият ум се изопачи и го срещаме в този вид, какъвто днес ни се представлява. Ако се ражда у нас преплитане, то се дължи на съвсем други причини. Ако си зададете задачата защо трябва да се вълнува океанът, какво ще отговорите? Трябва ли да се вълнува океана? Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгоре, това е потребно, но да се вълнува от дъно, това не трябва да става. Туй вълнение е потребно не само за водата, то е потребно и за въздуха. Тъй че не трябва целият океан да се размътва, а само отгоре, по повърхността. Следователно, ако отгоре във вашия живот дойдат смущения, те не са опасни. Христос, когато казва да не се смущава сърцето ви, Той разбира това смущение, което измива основите на живота. Хората казват: няма Господ, животът няма смисъл. Мислиш ли така, ти измиваш основите на своя живот. Ти си първокласен глупец. Като казваш, че животът няма смисъл, питам: на какви факти се базираш? – Че къщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгоряла. Затуй ли животът няма смисъл? Ами ако те туря в някой модерен затвор или ако те пратя да живееш в гората, какво би предпочел? Пък ако те туря в едно подземие, много добре украсено, без обаче да прониква светлината, хубаво ли ще ти бъде? Всичко това е резултат на съвременната култура. Всички пътни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човешки изобретения, това са само начини за упражнение на човешкия ум. В това, обаче, не е смисълът на живота. Човек трябва да гради къщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия ум. Всички работи, които човек прави, всички приспособления по земеделието или в каквото и да е направление, всичко служи на човека за развиване на неговите способности. Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я с пръчица, та това е последната дума на науката? Мислите ли, че тази кукла ще разреши всички въпроси на света? Това момиченце казва: мамо, виж моята кукличка! Това момиченце мисли ли, че ще разреши задачата на живота? Мислите ли, че онази майка, като роди едно дете, ще разреши всичките задачи на живота? Аз гледам, една майка като вземе своето дете на ръце, носи го и казва: вижте моето детенце! Като че в лицето на нейното детенце е изразен целия свят! Една овца също може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето детенце! И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето детенце! И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка също, но всичко това разрешава ли въпросите? Това са само упражнения в света. Това не е подигравка в живота. Ако ние влезем в една йерархия на същества от по-висока култура, които са завършили своя земен живот, с какво ще се похвалят те? Павел казва: „Аз ще се похваля с Господа, няма да се похваля със сина си, с дъщеря си“. Да се похваля с Господа, това е мощно! Да се похваля с всички добри хора на земята, а не с един човек. Една майка, като види своето дете, трябва да вижда в неговото лице милиони деца и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дете, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утре умре това нейно дете, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърцето, защо ми отне детето? Да се не смущава сърцето ви! Де беше до вчера твоята дъщеря? Де беше ти, преди да те роди майка ти? Де беше майка ти, преди да се роди нейната майка? Ами де беше майката на майка ти? Верующите трябва да си зададат този въпрос.

Да се не смущава сърцето ви!,
НБ - София, 22.3.1925г.