Добрата, светла и възвишена мисъл освобождава човека от ограничителните условия на неговите мрачни, отрицателни и лоши мисли.

Добрата, светла и възвишена мисъл освобождава човека от ограничителните условия на неговите мрачни, отрицателни и лоши мисли. Тъй щото, когато човек казва за себе си, че е лош, той се намира под влиянието на някоя лоша мисъл; когато казва, че е добър, той се намира под поръчителството на някоя добра мисъл. Като знаете това не казвайте за себе си, че имате добро или лошо сърце. Само по себе си сърцето не може да бъде нито лошо, нито добро. През него минава чиста и нечиста кръв, но само по себе си сърцето не е нито чисто, нито нечисто. Друг е виновник за нечистотата на кръвта, за боледуването на човека от нечиста кръв. Ако храната, която човек приема отвън е нечиста, и ако стомахът не може да я смели добре, непременно ще стане отравяне на кръвта, а оттам и заболяване на човека. Махнат ли се тия условия кръвта се пречиства и човек оздравява и става добър. Следователно, каквито мисли приема умът ви, такава работа ще свърши; каквато кръв отива към сърцето, такава ще отиде и по целия организъм. Задачата на сърцето е да приема и изпраща кръв, т.е. течности. Значи, сърцето е специалист по хидрология. Стомахът се занимава с приемане на твърди и течни вещества, главно с твърди. Той разполага с инструменти, чукове, длета, а също и с работници-майстори. Първите работници са. зъбите - 32 каменари, които раздробяват материалите. Инспекторът - езикът, следи как може този материал да се предаде на вътрешните работници, да го смелят още по-ситно. Щом инспекторът даде позволение материалът слиза надолу - в стомаха, а оттам в червата, дето се превръща в кашица. Кашицата е последният градивен материал, който се изпраща в сърцето да храни целия организъм. Дойдем ли до ума, до мозъка, материалите, с които той си служи, са от висша, фина материя. Мозъкът работи с възвишени сили и енергии.

Дишането на човека и на животните,
ООК - София, 21.1.1931г.