На всеки от вас е дадена задача, която правилно трябва да реши. При това, като българи, вие трябва да решите задачата си именно в България.

Когато любовта посети човека, той трябва да бъде много внимателен, да не я изгуби. Изгуби ли я, с нея заедно той изгубва и младостта си, и разположението си, и силата си – всичко изгубва. Всяко нещо иде на своето време. И любовта трябва да дойде на своето време, да остави каквото носи, и навреме да си отиде. За да стане така, човек трябва да бъде внимателен, да не изменя условията. Дойде ли любовта в човека преждевременно, тя преждевременно ще си отиде. Това се отнася до онези, които разбират законите и могат да ги прилагат. Които не разбират законите, те ще се уплашат. Казано е в Писанието: „Страхът Господен е начало на мъдростта." Следователно, ако страхът ви направи по-разумни, страхувайте се. Но ако страхът ви пресече, ако убие всякакво желание, всякакъв импулс у вас за работа, турете го настрана. Страхът се отнася до онези, които мислят, че знаят много. Щом казват, че знаят много, че са разрешили задачите на своя живот, че обичат всички хора, невидимият свят веднага ще ги постави на изпит. Например едного от тия самонадеяни ученици ще скарат с жена му, опърничава, упорита като Ксантипа, и ще го заставят да се примири с нея, не с тояга, но по всички правила на любовта. След това ще изпратят комисия от невидимия свят, да види как ще разреши задачата си. Тази е първата задача – приложение на любовта. Втората задача за разрешаване е следната: като изгубите всичкото си богатство, да останете тих и спокоен, да не пролеете една горчива сълза, да не пороптаете срещу Бога, да не се вкиснете. Като осиромашеете, яжте сухия хляб така сладко, както сте яли вкусните ястия като богат. Така трябва да реши задачата си ученикът. Който не е ученик, той може да постъпва, както иска. Обаче дали някой съзнава, че е ученик, или не съзнава, всеки човек ще бъде поставен на изпит, да се провери неговата вяра и любов към Бога. Приятно е, когато невидимият свят изпитва хората. Който се изпитва, той е благонадежден човек. Кога учителят изпитва ученика си? – Когато ученикът е учил, когато е приготвил урока си. Този учител обича ученика си и затова го изпитва. Не казвайте, както някога си един богат човек се произнесъл, че не иска Бог да го обича много. Защо не иска любовта на Бога? – Защото имал жена, която обичал, но наскоро след женитбата умряла. Останало му едно момиченце, което израсло, станало голяма мома. Той обикнал дъщеря си, привързал се силно към нея и я изпратил в странство да учи. По пътя се явила буря в морето, параходът потънал, а заедно с него и дъщеря му се удавила. След смъртта на дъщеря си, той изгубил и богатството си. Като дошъл до пълно отчаяние, той си казал: „Ако е трябвало да мина през такива изпитания, за да видя, че Бог ме обича, по-добре да нямах Божията Любов.” – Не, дойдат ли изпитанията, кажете като Йова: „Бог дава, Бог взема. Щом досега ми е давал, и отсега нататък пак ще ми даде.” В Бога няма обратни решения. Който издържи на изпитанията, той ще получи двойно благословение.

Живата наука,
ООК - София, 14.3.1928г.