Често хората роптаят против глада, като мъчително състояние за организма. Обаче, съвременната култура се дължи на глада, като велик подтик. Гладът подтиква хората към придобиване на знания, изкуства, музика и т.н. Днес хората се стремят към знание, не толкова от любов, колкото от страх да не гладуват. Гладът е велик остен в живота, и под напора на този остен хората учени стават, красиви стават, добри стават. Всички добрини в света са резултат на този велик остен – глада. Значи, любовта още не царува в света. В света първо действува закона на този велик остен, който наричат „закон на необходимостта," а после иде „закона на любовта." Какъвто остен представя глада за хората, също такъв остен е злото. Следователно, и злото е необходимо в света, за да подтиква хората към деятелност.