Човек трябва да дава излишното. Ако има две нови ризи, едната ще задържи за себе си, а другата ще даде на своя беден брат. Излишното е на Природата, тя разполага с него.

Христос проповядва, че който има две ризи, едната трябва да даде на този, който няма. Питам: какъв процент от съвременните християни са приложили Христовото учение? Много благотворителни общества се мъчат да приложат Христовото учение, но те го прилагат по буква, а не по дух. За пример някой чете Евангелието и решава да го приложи. Взима една от старите си ризи и я дава на някой беден. Бедният взима ризата, поглежда я, захвърля я настрана и казва: „Ако искаш за изпълниш Христовото умение, дай ми една нова риза. Старата ти риза не искам, дръж я за себе си! - Нямам друга. - Тогава по-добре не ми давай. Ти знаеш ли кой съм?" Казвате: как трябва да се постъпи, когато човек няма и за себе си? Човек трябва да дава излишното. Ако има две нови ризи, едната ще задържи за себе си, а другата ще даде на своя беден брат. Излишното е на Природата, тя разполага с него. Или другояче казано: излишното е на Бога. И затова, когато някой иска нещо, казва: дай ми, за Бога. Следователно причината за богатството и сиромашията в живота се дължи на спазване или неспазване закона на даването. Който дава, той става богат; който не дава, той става сиромах. Ред статистики, правени от учени хора за броя на богатите и сиромасите и за причините, поради които едни хора са богати, а други сиромаси, потвърждават именно горния закон. Когато човек отрича закона на даването и никому нищо не дава, всичко се опълчва против него. Щом човек нарушава този закон, всички хора, на които той може да даде, създават срещу него едно противоположно течение, което го спъва в работите, в предприятията му, и той постепенно осиромашава. В Божествения език думите „не мога, не давам" не съществуват. Там съществуват само думите „мога, давам". Божественото постоянно дава, а човешкото не дава. В човешкия език ще чуете думите „не мога, не давам".

Отношение на два закона,
НБ - София, 18.10.1931г.