За да съгради своя характер, човек трябва да започне от външните предмети - ако не си готов да вдигнеш от земята един лист, пръчка или камък, ти не можеш и в себе си да преместиш нито една твърда мисъл, нито едно твърдо чувство; изправен ли си към външния свят, ти можеш да работиш и вътрешно.

Задача. В продължение на десет дена всеки от вас трябва да мести по един камък, който се е изпречил на пътя му; като правите задачата си, ще бъдете концентрирани, за да попаднете точно на този камък, който трябва да преместите. Не е безразлично кой камък ще местите - ще преместите само онзи камък, който ви прави впечатление, който е във връзка с мисълта ви, същевременно ще отбележите и мисълта, която сте имали в този момент. Ще следите от коя страна на пътя е бил камъкът - отдясно или отляво. Ще се наведете внимателно, ще го вдигнете и ще го поставите пак настрани, а не сред пътя. Ако сте имали добра и възвишена мисъл и на същия камък стъпи някой отчаян човек, състоянието му ще се измени. Обръщайте внимание кога местите камъка - сутрин, следобед или надвечер: ако го преместите сутрин, вие сте били във възходящо състояние и същото състояние ще предадете на онзи, който стъпи на този камък; ако го преместите следобед, състоянието ви е било низходящо. След залез слънце няма да местите камъните. Задачата ще бъде добре изпълнена, ако можете да поставите камъка на онова място, което му е определено. Така изпълнена, задачата представя само една от страните си; пълно разрешение подразбира приложение на вътрешната и страна - това значи: всеки да премести в живота си по една твърда мисъл, по едно твърдо желание и по едно твърдо чувство, които спъват както самия него, така и окръжаващите; може ли да направи това, той е дал вече права насока на живота си. Щом една твърда мисъл се отмести от пътя ви, след нея ще тръгнат всички останали. За да съгради своя характер, човек трябва да започне от външните предмети - ако не си готов да вдигнеш от земята един лист, пръчка или камък, ти не можеш и в себе си да преместиш нито една твърда мисъл, нито едно твърдо чувство; изправен ли си към външния свят, ти можеш да работиш и вътрешно. Задачата, която днес ви давам, е добър метод за самовъзпитание и възпитание. Така могат да се възпитават и малките деца - когато води децата на разходка, учителят трябва да обръща вниманието им на всичко, което срещат на пътя си: ако са на планина, той трябва да спира вниманието им върху изворчетата и ако са нечисти, да се заеме заедно с тях да ги изчисти. Малки идеи са тези, но те влизат в умовете на децата и се разрастват. Пръчки, листа, камъчета, каквото срещнете на пътя си, вдигайте и слагайте настрани; пътят, по който вървите, трябва да бъде чист.

Здрави връзки,
МОК - София, 27.2.1927г.