Бог е източник на живот, на светлина, на свобода. Без Него никакъв живот не съществува.

Докато не се е натъкнал на някаква неприятност или на неуспех в живота си, човек вярва в Бога, поддържа правилни отношения с Него. Обаче натъкне ли се на някакво нещастие, той веднага започва да роптае против Бога: как е позволил това нещо, защо му е пратил страданието. Той се обезверява, започва да се съмнява в Бога. В известни случаи Бог веднага се притичва на помощ на пострадалия, но понякога Той пристъпва към него с пръчица и му дава добър урок. Вместо да го облекчи, Той го натоварва повече, за да се научи да мисли право. Щом се обезвери и усъмни, човек тръгва по крив път. И докато по-рано е уповавал на Бога, сега започва да мисли, че може да живее сам, да не разчита на никого. Наистина човек може да живее сам, без упование и вяра в Бога, но в края на краищата ще види, че нещо съществено му липсва. Бог е източник на живот, на светлина, на свобода. Без Него никакъв живот не съществува. Всяка мисъл, която излиза от Бога, е запалена свещ. Всяко Божествено чувство е запален огън. Какво ще прави човек без светлината и топлината на тия мисли и чувства? Докато пази естествения ред на нещата, човек се ползва от тяхната светлина и топлина. Ние казваме, че този човек живее правилно. Наруши ли естествения ред на нещата, човек изгубва светлината и топлината на своя живот. Той се намира вън от всякакъв морал, вън от условията на Великия живот.

Естествен ред на нещата,
ООК - София, 28.8.1929г.