Колкото по-широки са ноздрите, толкова човек е по-деятелен.

Човешкият организъм е построен все от живи, органически числа. Всяко органическо число има своето значение и приложение в практическия живот. Запример, ако измерите широчината на човешкия нос, ще видите, че тя определя деятелността на човека в практическия живот. Широчината на носа не зависи от натрупването на излишни материали, от тлъстини. Ноздрите определят широчината на носа. Има случаи, когато носът на някой човек е широк, а ноздрите тесни. Тази широчина е резултат на излишъци, на наслоявания в организъма. Значи, колкото по-широки са ноздрите, толкова човек е по-деятелен. Най-голямата широчина на носа достига до четири сантиметра. Който има тази широчина на носа, той се отличава с голяма активност в чувствата. Каквато работа започне, той я свършва. Може да употреби 10-20 години за една работа, но непременно ще я свърши. Защо? Защото работи с любов. Всички учени хора имат широки носове. Философите имат тесен нос. Материалът, който изследват, е събран. Те взимат този материал наготово и само го подлагат на своите преси, да видят, какво ще изтече от него. В това отношение те са подобни на банкерите, като събират готовия материал на една и на друга държава и го оформяват, т.е. подреждат в системи. Носовете на учените си приличат, а тия на различните философи се различават по дължина и широчина – зависи, какъв материал подреждат.

Пулс / Веждите – пулсът – дишането,
МОК - София, 5.12.1926г.