В света ние сме фактори, ние сме проводници на Божествените мисли и енергии.

Според закона на внушението и доброто, и злото се предава. И добрият човек може да направи една лоша постъпка, както и лошият човек може да направи нещо, което да спаси човека, макар и несъзнателно. Някой човек, например, е престъпник, обаче вижда, че един добър човек прави някакво добро. Тази мисъл за доброто работи в този престъпник и ще видите, че след пет-шест години тази мисъл проработва в него и той желае да постъпи като добрия човек. Следователно, в света ние сме фактори, ние сме проводници на Божествените мисли и енергии. На това се основава създаването на някой университет, или гимназия, или академия, или някаква колегия – тяхното съществуване зависи от учените и добрите хора в тях Църквата зависи от добрите свещеници. И ще ми разправят след това, че един свещеник може да бъде лош човек, но той като проповядва Словото Божие, пак ще може да влияе на своите пасоми. Не, свещеникът трябва да има добър живот. Професорът в университета трябва да бъде знатен, да се въодушевяват от неговото знание. Ако всички професори са глупаци в университета, такива ще бъдат и студентите. Та във всяко училище, каквито са учителите, такива са и учениците. Във всеки дом, каквито са майката и бащата, такива са и децата. Каквито са свещениците, такива са и богомолците. Каквито са управниците, такъв е и народът; какъвто е народът, такива са и управниците.

Живот, светлина и свобода,
НБ - София, 10.4.1932г.