Когато се отказваме да носим своя кръст, ангелите се отказват от нас и не ни поглеждат. Щом ти си готов да живееш по Бога, всеки ти изпраща своите велики мисли. Тогава и те са готови да ти помагат, да ти изпратят своето съдействие.

Сега ще ви приведа един действителен пример из българския живот. Един млад, интелигентен момък започнал да изучава учението на анархизма, идейно да го изучава. Но след това той забелязал, че това учение не съвпада с практическия живот, с приложението. Той се намерил в голямо противоречие, не знае как да се справи, какво да направи. Една вечер той вижда сън. Седи покрай една река с бистри, хубави ручейчета от нея. Водата е чиста, кристална, а той седи стар, прегърбен, с бастун в ръка. Седи, мисли и не може да реши какво да прави, коя посока да поеме. По едно време чува след себе си един смях, като че някой на него се смее. Обръща се и вижда зад себе си Кропоткин, Толстой и Христос. И тримата му се смеят, че е много остарял. Но той се вижда не само стар, но и грозен, изнемощял, без никакви сили. Той ги пита: „Какво да правя?“ Кропоткин му казва: „Вземи тази верига и я увий около главата си. Само така можеш да станеш човек.“ И Толстой потвърдил думите на Кропоткина. Той му казал: „Това, което Кропоткин ти каза, това е вярно.“ Христос само мълчал. Той си казал тогава: „Веригите, това са мъчнотиите в живота. Ако ти със страданията си в живота не можеш да се справиш, както с една верига, ти човек не можеш да станеш. Ти ще бъдеш една баба, която иска да живее един охолен живот. Ти трябва с радост да посрещаш страданията, както е било с всички велики хора. Този сън – каза той – ми посочи начина да мисля право.“ И Христос, като дойде на земята, чакаха го страдания. Всичко това: царска дреха, скиптъра на главата, радвай се, царю юдейски, всичко това го снеха от главата му. След това дойде разпъването на кръст, смях, подигравки: „Ако си Син Божи, докажи, толкова хора си излекувал, слез сега от кръста.“ Това беше една действителност. Ще кажете: „Ама това беше Христос.“ Че ако и вие не можете да бъдете като Христос, вие сте едни страхливци. Какви християни сте тогава. Та и вие ще мините по същия път. Ще дойде римският легион, ще има страдания. Не мислете, че тези страдания постоянно ще се повтарят. Само един път през живота си ще мините през тези страдания – те не се повтарят. Аз не вярвам в повторението на нещата. Христос само веднъж беше разпънат. Втори път няма да го разпънат. „Ама аз всеки ден съм разпъван.“ Не, не говорите истината. Вие не можете да бъдете всеки ден разпъван. Вие само си предполагате. Разпъван човек е само онзи, който е научил урока на живота и той може вече да говори истината. Ти трябва да минеш през този изпит, макар и не по своя воля. И Христос не искаше това. Той три пъти ходи да се моли: „Господи, ако е възможно, нека ми отмине тази чаша. Ако не може, нека бъде твоята воля. Нека бъде, както е наредено.“ Та и вие три пъти ще се молите. Не е лесно това учение. Онзи, който е взел тази верига като Кропоткин, той ще го опита. Анархизмът е учение, което показва как трябва да се разрешат известни въпроси, но само като се приложи това учение, то може да се провери. Толстой пък приемал, че тези въпроси ще се разрешат само чрез страдания. Христос мълчи и се усмихва. Най-после той дохожда до младия момък, потупва го по рамото и казва: „Напред върви! Тази работа ще се уреди.“ И този анархист казва: „Като се пробудих, в ума ми проблесна една нова идея. Аз разбрах какво трябва да правя. И сега вече съм на прав път. Аз разреших въпроса за себе си.“ Така разправяше младият момък своята опитност. И при това този човек не е гражданин, но селянин. Като го наблюдавах, виждах, че неговото ухо, неговият нос бяха добре развити, само в челото си имаше нещо, което трябва да доразвие, нещо в своята интелигентност. Сега, казва той, разбрах как трябва да постъпя. Случи ли му се една голяма беля в живота, как ще постъпиш? Сега ще постъпя според закона на любовта. Казвам, това е пътят, по който трябва да вървим ние всички. По този път сме призвани да вървим. Всички същества, които ни обичат, гледат каква роля ще играем. Ние сме под наблюдението на невидимия свят, който аз наричам разумния свят. Когато ние сме готови да носим тази верига, те се радват. Когато всеки вдигне кръста си, голяма радост настава между ангелите. Когато се отказваме да носим своя кръст, ангелите се отказват от нас и не ни поглеждат. Щом ти си готов да живееш по Бога, всеки ти изпраща своите велики мисли. Тогава и те са готови да ти помагат, да ти изпратят своето съдействие. Ако минеш по този път, ти ще видиш великите чудеса на живота. Ти ще минеш по техния път, но като излезеш накрая на живота, тогава ще познаеш, че в света има ред, има една разумност, има Божий промисъл, има Божия любов, мъдрост, истина, в която всички хора са еднакви. Тогава ще погледнеш към света, към хората, които всички ще ти станат мили. Ти ще погледнеш на тях като на свои братя и ще им желаеш доброто.

Кой ще ви даде вашето,
НБ - София, 26.3.1933г.