Сега казвам, защо Господ е направил света? Той го е направил, но този свят ние още не разбираме. Ние не може да използваме света. В тези богомилските легенди, в една българска легенда се казва, че дяволът и Господът били ортаци. Направили земята и тя била много малка. Дяволът искал да развали ортаклъка с Господа. Заспал Господ и дяволът искал да го хвърли във водата. Взел го, носи го към запад. Но земята става голяма, все расла и не може да го хвърли във водата. Хвърля се към изток, но земята все се протака на изток. Носи го на юг, носи го на север - навсякъде земята все става голяма. И така земята станала много голяма. Занесъл го на едно място и дяволът казал на Господа, лъже го: „Носех те да направя земята по-голяма.“ „Носи ме да ме хвърлиш във водата, но не можа да намериш вода.“ Хубаво е като те носят някъде да те давят, да бъдеш от тези като Господа. Като те носят някъде, да не може да те удави, да не може да намери вода да те удави, защото, ако може да намери вода, непременно ще те хвърли и ортаклъкът ще се свърши. Дяволът е потребен ортак, защото, ако Господ има нужда от него, с ортаклък работа Върши. Или казано другояче, лошите условия в живота това е дяволът, добрите условия това е Господ. Ти непременно ще дружиш и с Господ, и с дявола. Като те носи дяволът, ще ти даде условия да работиш, широка земя ще даде, като носиш доброто. Той ще те научи как да обработваш. Дяволът създава нещо материално. Господ ще те научи как да го използваш разумно. Дяволът ще даде грубите условия. Сега вас дяволът ви е научил вас да копаете, да орете земята.