Грешките са необходимост в живота. Като греши, човек постепенно се изучава. Като се натъква на противоречия, на контрасти, човек се учи, придобива опитности.

Сега, като сте дошли на земята, вие трябва да имате ясна представа за физическия свят. Съставите ли си ясна представа за физическия свят, вие ще имате представа и за духовния, и за Божествения. Тези светове представят трите допирни точки на човека с Битието. Като се говори за физическия свят, хората разбират света на времето и на пространството. Дойдат ли до пространството, те разбират света на трите измерения: на правата линия, която се движи в една посока – на дължина; на плоскостта, която се движи в две посоки – на дължина и ширина; на тялото, което се движи в три посоки – на дължина, широчина и дълбочина. Обаче, както правата линия, така и плоскостта, и тялото имат повече възможности в себе си. Значи, правата линия има едно измерение, но две възможности на движение; плоскостта има две измерения, но четири възможности на движение, а кубът, като тяло, има три измерения, а 16 възможности на движение. По отношение на това, в кой свят живее човек, ние казваме: Ако живее изключително за себе си, човек се движи само във физическия, в едноизмерния свят. Когато пожелае да си намери другар или другарка, той се движи в двуизмерния – в духовния свят, в света на чувствата. Той започва да мисли, освен за себе си, още и за ближния си. Щом мисли за Цялото, за Великото в света, човек влиза в Божествения свят. Физическият свят подразбира частите, а Божествения – цялото. Тази е причината, поради която физическият свят представя отражение на Божествения. Духовният свят пък е връзка между тия два свята. И наистина, ние виждаме, че човек излиза от себе си, като част, постепенно отива към ближния си и най-после навлиза в цялото, дето се съединяват всички части. Като изучавате проявите на физическия човек, вие виждате, какви течения на сили действуват в него. Положителните и отрицателни сили в човека непрекъснато се сменят. Това, което става в самия човек, става и с външния свят. Човек непрекъснато е обиколен ту с добри, ту с лоши хора. Между едните и другите съществува вътрешна връзка. Кой човек е добър и кой – лош, мъчно може да се отговори на този въпрос, защото съществуват добри активни и лоши активни хора. Съществуват добри пасивни и лоши пасивни хора. Някой греши и е недоволен от себе си. Защо? Защото иска изведнъж да стане добър. Това е невъзможно. Грешките са необходимост в живота. Като греши, човек постепенно се изучава. Като се натъква на противоречия, на контрасти, човек се учи, придобива опитности. Като изучавате живота на великите хора, вие виждате, че те са минали и минават през големи бури и противоречия. Изгуби ли посоката на Божествения свят, човек се натъква на големи противоречия. Малко хора са вървели по гладък път. Следователно, малцина са тия, които не познават противоречията. Колкото по-високо е издигнат човек в съзнанието си, толкова по-големи са неговите противоречия и изпитания.

Представа за трите свята,
МОК - София, 9.1.1927г.