Кръстенето означава магнетизиране. Едно време хората са си служили с кръста за лекуване.

Казват за някого: “Този човек минава за християнин, за правоверен, а не говори за Христа.” Да почиташ Христа, това не подразбира само да говориш за Него. Това е външен израз. Всеки истински християнин, не само че има най-добро и високо мнение за Христа, но той вижда как Христос геройски носи своя кръст, без никакъв протест. Той вижда как Христос е подложил гърба си на римските войници, които Го удрят немилостиво. Христос носи кръста до едно място само и след това казва: “От тук нататък не нося повече кръст, и хората ще видят, че земята за дълги години ще бъде покрита с кръстове.” Днес и генерали, и свещеници все кръстове носят. И жените носят кръстове на врата си. Кръстът представлява диаметрите в окръжноста. В това отношение кръстът е магическа формула. Всеки човек, който се кръсти, трябва да мисли. Когато човек се кръсти, той свива трите си пръста и ги туря първо на челото си, което показва, че той мисли. После ги туря на дясното си рамо, а след това на лявото. Кръстът не е нов символ. Той е бил известен още от стари времена на хората. Духовенството е взело кръста още от тия времена, но го е преиначило малко. Кръстенето означава магнетизиране. Едно време хората са си служили с кръста за лекуване. Когато някой човек го втресе, като го прекръстят няколко пъти, треската изчезва. Сега, обаче, и десет пъти да прекръстят болния, треската му не изчезва. Това показва, че днес кръста е изгубил нещо от своята святост. Това не е осъждане, но изнасяне на един действителен факт, изнасяне на самата истина.

Тази притча,
НБ - София, 26.12.1926г.