Молитвата е акт на сърцето, а не на ума.

Днес хората мъчно разбират нещата. Ще срещнете хора, които са свършили няколко факултета и разбират много сложни въпроси, а не разбират най-елементарните работи в живота. Често те се натъкват на някоя истина, които и децата разбират, а те не могат да я разберат. Например, някои учени не могат да разберат, защо човек трябва да се моли. Молитвата е акт на сърцето, а не на ума. Тя принадлежи към един особен свят, а понеже учените живеят в съвсем друг свят, трябва да им се прави превод, що е молитва, и тогава те ще я разберат. Ученият казва: Да се моля на Бога, това подразбира да искам нещо от Него. Тогава, защо трябва да занимавам Бога със себе си? Ученият е прав само в едно отношение, което ще изразя със следния въпрос: трябва ли богатият човек да се моли на фурнаджията за хляб? – Не, той ще даде пари на слугата си и ще го прати на фурната, да вземе хляб, колкото му трябва. Богатият няма да се моли на никого да му направят къща. Той ще извади от джоба си пари, ще даде на един работник, на втори, на трети, и къщата му ще се направи. Само бедният се моли, защото няма пари; само невежият се моли, защото не знае и не разбира нещата. В молитвата има едно естествено, непринудено, Божествено състояние. Дойде ли човек до това състояние, той трябва да се моли. Понякога човек не трябва да се моли, не трябва да смущава Божественото съзнание. – Защо? – Защото, или Бог е занят с нещо, и молитвите няма да стигнат до Него, или пък не трябва да се моли за неща, които утре ще донесат разочарования и нещастия. И тогава Бог не обръща внимание на никакъв плач, на никакви сълзи и викове.

Духовното в човека,
НБ, СБ - София, 22.9.1929г.