Който вижда погрешките на другите хора, а не вижда своите, той не е от напредналите, и върви в крив път.

Сегашните християни говорят за покаяние, за очистване от греховете, за служене на Бога. Това са елементарни работи. Когото срещнете, всеки казва, че не иска да греши. Това е елементарна работа. Това е буквар за първо отделение. Няма защо да се връщате към буквара. Веднъж сте го минали, вървете напред. Едно е важно за вас: да се освободите от вашата воля. Какво значи да се освободите от вашата, от човешката воля? Представете си, че вървите по билото на една планина, която от двете страни е стръмна. Като се подхлъзнете, вие слизате по стръмнината и стигате до подножието на планината. Хлъзгането по стръмнината представя движение по теченията на човешката воля. Ако вървите по ръба, по билото на планината, вие се движите по Божията воля. Да се освободиш от човешката воля, значи да се научиш да пазиш равновесие. Докато слизаш надолу, ти си в човешкия ред на нещата, ти изпълняваш своята воля. Щом започнеш да пъплиш нагоре и да вървиш по ръба, по билото на планината, без да се подхлъзваш наляво и надясно, ти си в Божествения ред на нещата, ти изпълняваш Божията воля. Следователно движението на човека по теченията на неговата воля подразбира слизане надолу. Защо слиза човек надолу? – Защото в тези течения няма никаква устойчивост. Обаче трябва да се прави разлика между съзнателно слизане и подхлъзване. Ще кажете, че подхлъзването, падането, клатушкането на една и на друга страна е грях, престъпление. И като видите, че някой греши, вие сте готови да го осъдите. – Не, когато виждате чуждите погрешки, считайте, че вие грешите. Научете се в лицето на всички да виждате себе си. Като постигнете това, в погрешките на хората ще виждате свои погрешки и в добродетелите на хората ще виждате свои добродетели. Мислете тогава върху погрешките на хората, защото са и ваши погрешки. Радвайте се на добродетелите на другите, защото са и ваши добродетели. Щом сгреши някой, кажете: „Тази погрешка е моя“. Щом направи някакво добро, кажете: „Това добро е мое“. Инженер направил мост, който в скоро време се срутил. Защо? – Защото е бил слабо построен. Както минавал един човек по него, мостът се срутил и човекът си счупил крака. Той веднага си казал: „Кой е построил този слаб мост, че трябваше да падна и да счупя крака си?“ Ти, който питаш, трябва да знаеш, че погрешката е твоя. Какво правят съвременните хора? Като видят, че някой греши, те дебнат да го уловят, а не се спират да разсъдят малко, да видят, че погрешките на другите са и техни погрешки. Докато виждате погрешките на другите хора, трябва да знаете, че и вие имате същите погрешки. Докато виждате добродетелите на другите хора, ще знаете, че и вие имате същите добродетели. Който вижда погрешките на другите хора, а не вижда своите, той не е от напредналите, и върви в крив път. Това са елементарни работи, от които трябва да се освободите. Умни трябва да бъдете! Какво прави умният човек? Като види, че някой учен носи инструменти, с които да прави изследвания, а няма къде да ги постави, умният веднага се навежда, подлага гърба си и казва на учения: „Моля, сложете инструментите си на моя гръб“. Ученият му благодари за услугата, използва гърба му и свършва работата си. Така постъпва умният човек, който в случая може да е някой селянин. Ученият се заинтересува от селянина, влиза в разговор с него и между двамата се създава приятелска връзка. Глупавият, обаче, и да види, че умният се нуждае от подложка за инструментите си, ще стои настрана и ще гледа като аристократ. Той даже не се сеща да подложи гърба си в услуга на учения. Следователно правете добро на време и на място.

Божественият ръб,
СБ, РБ - 7-те езера, 12.8.1935г.