Проявата на личните чувства, на аза представя анормалност в живота. Индивидуалността пък е друго отклонение на човека от правия път, в противоположна посока на това на личността.

Навсякъде в света се проявява азът, личността и всеки казва:"Аз, аз..." Бащата, майката, детето, учителят, свещеникът, държавникът – всички казват "аз". Няма нищо лошо в това, но азът създава всички спорове, противоречия и недоразумения между хората. От това се зараждат всички разединения в света. Който поставя аза на първо място в своя живот, той се отделя от цялото, той се отделя от Бога. Въпреки това много от съвременните учени поддържат, че без лични чувства човек не може да съществува. Те казват:" За да си пробие път в живота, човек трябва да бъде личност, т. е. да има силно развити лични чувства." Според мене силно развитите лични чувства излагат човека на големи опасности. За да дойде до това положение, той се е отклонил от правия път. Проявата на личните чувства, на аза представя анормалност в живота. Индивидуалността пък е друго отклонение на човека от правия път, в противоположна посока на това на личността. Човекът на личността представя само външната страна на самия човек. На физическия свят истинският човек е скрит и се вижда само неговото външно богатство, останало от дядо му и от баба му. В онова, което той е придобил, се крие силата ка личността. Дето ходи, той навсякъде се хвали с парите, с книгите, придобити от деди и прадеди. Но има нещо, което човек не може да придобие по външен начин. Какво е това, което по външен начин не се придобива? – То е знанието. И доброто не се придобива по външен начин. Материалните работи се приемат отвън-на-вътре, а духовните – отвътре-навън. Казвате, че еди-кой си наследил доброто от баща си. – Не, доброто не се наследява. Ако се наследяваше, то щеше да бъде нещо физическо, материално. В този смисъл, доброто нито се създава, нито се наследява, но само се проявява като нещо присъщо на човешката душа.

Малките резултати,
ООК - София, 31.8.1927г.