Извадки съдържащи темите:

two lables
+

Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете тези упражнения за дишане, като се свързвате с Божественото съзнание.

В Божествения свят, когато се гради едно здание, всякога се предвиждат две врати. През едната се влиза, а през другата се излиза. Същото виждаме и в човешкия нос: въздухът влиза през едната ноздра, а излиза през другата. Когато искате да поемете дълбоко въздух, затворете дясната ноздра на носа си и поемете въздуха през лявата ноздра. След това затворете и лявата ноздра, като задържате въздуха известно време в дробовете си. После отворете дясната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън. По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в живота. Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете тези упражнения за дишане, като се свързвате с Божественото съзнание. Следователно, теченията на живота трябва да влизат през лявата ноздра, а да излизат през дясната. При това положение, теченията на живота ще влизат в човешкия ум и ще отиват към душата му. Това значи, да възстанови човек своето вътрешно равновесие. Ще възразите, че може да се диша едновременно и през двете ноздри на носа. Не е така. Ако двете врати на човешкия нос не функционират самостоятелно човек е осъден на страдания. Този закон има отношение и към човешките уши. С лявото ухо ще изучавате любовта, а с дясното — мъдростта. Същото можем да кажем и за ръцете. Каквото и да прави, човек трябва да сменя ръцете си, ту дясната, ту лявата. Когато ходи, човек пак сменя краката си. Това показва, че колкото е важен десният крак, толкова е важен и левият. С един крак не може да се ходи. Числото две работи навсякъде в природата. В ума винаги се пораждат две мисли, а в сърдцето — две чувства. Това са полюси, между които човек се движи. Интелигентността и разумността са други два полюса на човешкия живот. Чрез интелигентността си човек се свързва с животинския свят, а чрез разумността — с ангелския свят. Обаче, за да се развива правилно, човек трябва да постави живота си върху Божествените закони. При това положение, човек не само ще се развива правилно, но каквото придобие и изработи, ще го задържи в себе си. Няма същество, което би се осмелило в Божие присъствие да отнеме от човека онова, което той сам е придобил и изработил.