Да не мислите, че светии ще срещнете на земята? Светиите не живеят между вас, те живеят другаде някъде. Тук те само се проявяват.

Ще ви приведа един пример от обикновения живот, който искам да схванете с една широта, а не с това обикновено разбиране, което имате за нещата. Аз взимам примери, които одухотворяват. Имаме двама приятели. Докато са далеч един от друг в училището, докато нямат отблизо взимане-даване, любовта им е чиста и възвишена. Но щом се зародят материални сделки помежду им те веднага започват да чувстват своите грешки, да виждат своите недостатъци. Вземете онзи момък, който обича някоя мома. На първо време той и казва: „Ти си мое божество, без теб не мога да живея, ти си моят спасител, моят ангел! Ако не погледнеш благосклонно към мен, моята еволюция ще спре...“ Той мисли, че е намерил своето щастие. Като я вземе, обаче, още на втората година вижда лошото у нея. Казва ѝ: „Ти, мари, не знаеш ли каква е майка ти, какъв е баща ти. Ти по-горе ли от тях ще бъдеш?“ По-рано и казваше Марийке, Марче, а сега и казва: „Маро!“ Детето, което обича майка си, ѝ казва: „мамичко“, а като порасне, казва ѝ „мамо“. Това изразява всички ония душевни промени, които стават в човека. Такива промени стават и в религиозния живот на хората. Като влязат в някое ново религиозно общество, казват: „Тези хора тук са толкова възвишени, толкова благородни, между тях ще живея“. Но след като поживеят една година между тях, казват: „Това не са хора, това са вълци, лицемери, ще бягам от тях!“ Че как? Да не мислите, че светии ще срещнете на земята? Светиите не живеят между вас, те живеят другаде някъде. Тук те само се проявяват.

Имената са ви записани,
СБ - София, 25.8.1926г.