Важният въпрос е човек да се добере до Истината, а по кой начин ще се досегне до нея, това е второстепенна работа.

В Европа има главно четири типа народи, с четири различни характеристики. Те са: славяни, англосаксонци, латини и тевтони. Ще приведа един пример за характерните прояви на някои от тия народи. Пред една маса, под открито небе седят и се разговарят англичанин, французин, германец и славянин. По едно време и четиримата виждат на небето нещо като птици, но не могат отдалеч добре да различат, какво е. Англичанинът веднага взима чантата, тръгва към мястото, изважда бинокъла си и започва да изследва какво е това, което хвърчи. Французинът веднага отива в най-близката редакция, да види, дали няма нещо писано във вестниците по появяването на тези птици. Германецът се запътва към някоя библиотека, да прочете, дали някой учен не е писал нещо в миналото по този въпрос. Славянинът, обаче, полегнал на гърба си върху росната зелена трева, погледнал към небето и спокойно казал: орли са това! Той проверил този факт чрез своята интуиция. Там е философията, да може човек направо, без ничия помощ да провери истината. Това не е подигравка, но казвам, че всеки народ има специфичен начин за изразяване на своите психологически стремежи и състояния. Англичанинът от памтивека още е образувал тези качества в себе си. Всеки човек има качества, които сам е изработил в себе си, от далечното минало още, и днес ги носи, готови в себе си. Тъй щото, всеки човек може да изследва нещата, или като англичанина, или като французина, или като германеца, или като славянина. Важният въпрос е човек да се добере до Истината, а по кой начин ще се досегне до нея, това е второстепенна работа. И като англичанин да се добере, не е лошо; и като германец да намери истината, не е лошо; и като французин да намери истината, не е лошо; и като славянин да намери истината, не е лошо. Французинът бърза да прочете във вестниците, да види, какво те пишат за истината; германецът отива да провери в библиотеките, да види, какво е писано от учените върху истината; англичанинът гледа с бинокла си на небето, да види, дали този факт няма да го доведе до някаква търговия. Забелязано е, когато англичаните открият някакъв остров, те веднага турят на това място знамето си и казват: този остров е наш! Славяните пък, понеже имат много земя, те казват: не ни трябва повече от това, което имаме. Туй, което виждаме на небето, са птици; нека си хвъркат, както знаят и дето искат. Нека бъдат свободни!

Що искате?,
НБ - София, 22.5.1927г.