Мислите, чувствата и желанията на човека са живи същества, с определено въздействие върху човека. Всяка мисъл е живо нещо, в нея има сърце и мозък. Всяко чувство е живо, в него има сърце и душа. Ако мислите и чувствата не са живи, как ще си обясните вътрешния спор в себе си? Кой спори в човека? – Чувствата и мислите, с желание всяко от тях да вземе надмощие. Мислите са синове и дъщери на мъдростта, носители на новата култура. Те са деца на херувимите и серафимите, но днес са още в зачатък. Казваш: Моите мисли и желания. – Не са твои, те са само твои пансионери, които един ден ще си кажат мнението за тебе. Те държат сметка за твоя живот, колко агнета и прасета си изял и ще те държат отговорен за всичко. Тогава ще кажеш: Господи, аз ли съм най-грешният човек? Щом не признаваш грешките си, Господ ще каже: Извикайте този праведен човек да каже, какви добрини е направил в живота си. Ще кажеш, че си дал един грош на бедна вдовица, за да се освободиш от нея, да не те безпокои. Господ ще каже: Дайте му два гроша и го пуснете да си върви. Ето, какво представя сегашната култура. – Лоши са хората. – Не са лоши, но своенравни, представят се такива, каквито не са. Какво коства на хората да насадят навсякъде плодни дървета, житни храни и зеленчуци, да има за всички изобилно? Ще кажете, че има достатъчно месна храна. – Кой ви даде право да колите животните? – Те са говеда, не разбират. – Не е така.