Ние наричаме човешкото съзнание вдлъбнато огледало, което събира в себе си лъчите на Божествената светлина и после, чрез отражение, ги разпръсва в окръжаващата го среда. Ако човек няма такова огледало, той не може да разбере задачата на своя живот

Мнозина питат: какво представлява човешкото съзнание? Ние наричаме човешкото съзнание вдлъбнато огледало, което събира в себе си лъчите на Божествената светлина и после, чрез отражение, ги разпръсва в окръжаващата го среда. Ако човек няма такова огледало, той не може да разбере задачата на своя живот. За да може това огледало да се държи в изправност, природата е дала разум, ум на човека, да мисли и да разсъждава. Разумът пък е Божествената светлина, която се насочва към това огледало. Това, дето хората обичат да се оглеждат в огледала, показва, че и нашето съзнание е подобно огледало. И когато нашето съзнание е чисто, подразбираме, че огледалото на нашето съзнание е чисто, и всички предмети ще се отразят в техния естествен вид, а това ще ни дава ясна представа за живота. Противоречията, които съществуват в ума на съвременните хора за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата, за Добродетелта за милосърдието и за ред прояви в живота, зависят от чистотата, от степента на яснотата на това огледало. Често нашето огледало се покрива с прах, с тънък воал от мъгла, помрачава се, замъглява се и ние не можем да добием ясна представа за живота – изгубваме връзката, смисъла на живота, не знаем отде сме дошли и де отиваме.

Работникът и неговата прехрана,
НБ - София, 13.5.1928г.