Да се занимава човек с живата наука, това ни най-малко не подразбира, че трябва да презира обикновената, светската наука.

Някои ясновидци твърдят, че еди-кой си пророк, който живял две-три хиляди години преди Христа, бил виден, знаменит, имал много знания. Днес пак живее на земята, но вече като обикновен човек, без пророчески знания и опитности. Питам: къде остана неговото знание ? Други ясновидци казват, че еди-кой си учен, който живял във времето на Христа, създал някакви научни теории, но днес минава между обикновените хора на земята като прост човек. Къде отиде неговото знание? Този учен създал една научна теория, която днес не разбира. Какво показва това? Това показва, че той е работил в областта на обикновената наука. Който се занимава с обикновената наука, той бавно прогресира и често изгубва всичко онова, което е придобил. Обикновената наука е временна забава за човека, да подслади страданията в живота му. И това е хипотеза. И тъй, две науки съществуват в света: обикновената наука, чрез която човек повече губи, по-малко печели, и живата наука, или науката на човешкия дух, чрез която човек, непрекъснато прогресира. В тази наука няма пресичане на съзнанието. Тя обхваща съзнанието на тъй наречената „обща, колективна душа – аnimа mundi", която прониква и в отделния човек, в неговите стремежи. Следователно, „аnima mundi" има своя специфична наука, от която всички хора трябва да се ползват. Тя е умна, разбира и познава хората. Когато види, че някой човек не е готов още за нея, тя го забавлява. Когато види някой способен, но упорит, тя употребява хиляди начини, но в края на краищата го заставя да се заинтересува от нея. На добрия, на благородния човек тя говори с особен, мек глас, който гали душата, събужда съзнанието и го разполага към работа, към учение. Да се занимава човек с живата наука, това ни най-малко не подразбира, че трябва да презира обикновената, светската наука.

Живата наука,
ООК - София, 14.3.1928г.