Човек трябва да мине от подвижната към неподвижната основа на живота, т.е. от условията на временния живот към вечния живот.

Един кон бил вързан за един подвижен дарак така, че като прави кръгове около дарака, последният се движел и раздрънквал вълната. За да обикаля дарака доброволно, на известно разстояние пред него турили сено, което да привлича коня. По цели часове конят гонел сеното, но не могъл да го стигне. Обаче даракът се движел и вършил работа. Както конят обикаля около дарака да гони сеното, същото правят и хората. В живота на всеки човек има по един дарак и пред него куп сено, което той гони да стигне. Не е лошо, че човек гони сеното, но трябва да знае на каква основа е застанал. Основата, на която съвременните хора стоят, трябва да бъде неподвижна. Човек трябва да мине от подвижната към неподвижната основа на живота, т.е. от условията на временния живот към вечния живот. След като обикалял цял ден дарака, най-после конят получава малко сено. Следователно и човек, след като работил десетки години в света, при подвижна основа, на края ще му се даде малко почивка.

Целесъобразни среди,
МОК - София, 13.11.1927г.