Науката не искa да ѝ вярваш, но трябва да я изучаваш.

Животът е съставен от ред неща, вследствие на което, за онези, които не го разбират, той е труден. Трудният живот е само за учените хора, за хора, на които съзнанието е подигнато. Тези хора трябва да разрешат трудните въпроси. Обикновените хора казват: „Аз вярвам в Бога.“ Така всеки може да каже. И аз мога да кажа, че съм учен човек и вярвам в науката. Науката не искa да ѝ вярваш, но трябва да я изучаваш. „Ама аз вярвам в математиката.“ Това е друг въпрос, ти трябва да я изучаваш. „Ама аз вярвам в музиката.“ И това не е достатъчно, ти трябва да я изучаваш. Такава вяра е вяра на сенките. Ти можеш да вярваш в сенките, но друго е да вярваш в дърветата. Тогава имаме следния закон: Реалността никога не може да съществува в своята сянка. Реалността никога не може да произтича от сенките. Сенките произтичат от реалността, но реалността никога не произтича от сенките. Следователно всяко знание, с което ти не разполагаш в даден случай, то е сянка на живота. Всяко знание, с което ти можеш да разполагаш в даден случай, то е една реалност. Следователно ти трябва да знаеш дали нещата са реални или не. Важно е да знаеш дали някой те обича или не те обича. Важно е да знаеш, ако някой те обича, дали те обича заради самия тебе, или за знанието, или за парите ти, или за силата ти, или за друго нещо. Това са странични работи.

Той ми е и брат, и сестра, и майка,
НБ - София, 5.9.1937г.