Общественият живот подразбира един идеал към хармонични, правилни отношения, към възвишен ред и порядък, който трябва да съществува в живота на индивида, в живота на народите и в цялото човечество.

В Писанието се казва, че Истината дошла в света, и светът не я приел. Това е ясно за всички. Същевременно се казва, че Истината дошла между своите си, и те не я приели. Това вече се отнася до индивидуалния живот на човека. Питам: Какви жертви се изискват от по-напредналите хора, за да възприемат Истината и да я приложат в живота си, както трябва? Няма по-красиво нещо от това, като дойде Истината у нас да знаем как да се справяме с всички мъчнотии, които животът ни носи. Човекът на Истината не може да бъде нито болен, нито беден - той се справя с всички трудности и мъчения. Човекът на Истината може да се справи и със смъртта; той е свободен гражданин. Разумен човек е този, който обича Истината. Най-високото състояние, към което човек трябва да се стреми е да обикне Истината. Ще кажете: “Кой е достигнал до това състояние?” Ако хората още не са достигнали това състояние, не значи, че не трябва да се стремят към него. Коя мравка е станала човек? - Никоя. Кой човек с станал Бог? - Никой. Някои казват, че понеже човек е бил създаден по образ и подобие Божие, той нямало към какво повече да се стреми. Не, стремежът, който човек има в душата си, е постоянен, понеже пред него седи един светъл и мощен образ, към който винаги трябва да се стреми. Когато любим, ние имаме в душата си нещо велико. Когато говорим за Истината, за Мъдростта, за знанието, ние имаме нещо велико в душата си. Когато говорим за обществения живот, какво трябва да подразбираме? - Общественият живот подразбира един идеал към хармонични, правилни отношения, към възвишен ред и порядък, който трябва да съществува в живота на индивида, в живота на народите и в цялото човечество. Дойде ли се до такъв живот, всеки човек ще седи по-спокойно под смоковницата си, не смущаван от никакви изкушения и борби, на каквито сега се натъква. Такъв човек от нищо няма да се плаши. Войни тогава няма да има. Ако има войни, те няма да бъдат като сегашните, в които хората се убиват едни други. Тогава хората ще воюват, без да се убиват; ще се заробват, без да се лишават от свобода; ще се затварят без да се измъчват. Такава трябва да бъде истинската философия на живота.

Не Го приеха,
НБ - София, 28.11.1926г.