Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда и то пропорционално на съзнанието.

Когато започне да се подига в обществото, човек придобива много неприятели. Изкуство е при тия случаи да знае, как да се справя. Прояви ли отвън благоприличие, а отвътре самообладание, той е разрешил въпроса. Не може ли да се справи с това положение, човек казва, че е нещастен, че природата го наказва. Това е преувеличение на нещата. Природата има за цел да изправя хората, а не да ги наказва. Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда и то пропорционално на съзнанието. Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-големи страдания ще има. В стремлението на човека да се разшири и подигне, силите в неговия организъм указват известно вътрешно напрежение. Това вътрешно напрежение се чувства като страдание. Това напрежение на силите на човешкия ум и на човешкото сърдце е неизбежно. Без него формата, в която човек е поставен да живее, не би могла да се разшири. В тази работа на човека, природата се явява негова помощница. Тя му съдействува да придобие по-голям простор. Който разбира този закон, той се радва; който не го разбира, той страда. Сега, като обяснявам тия неща, това ни най-малко не значи, че няма да страдате. Дали ги знаете или не, страданията са неизбежни. Теорията е едно, а практиката — друго. Истинско знание е онова, което прави човека сигурен. Сигурен трябва да бъде човек по отношение законите на природата. Под думата „природа“ ние разбираме отношенията на проявения Бог към всички живи същества на земята. Ако в известни случаи тия отношения не съвпадат с личните разбирания на човека, той трябва да запази пълно спокойствие на духа си, т. е. да прояви своето благоприличие. Разумната сила, която управлява живота, никога не върши своеволия. Каквито да са страданията на човека, те имат пред вид някаква разумна цел. Това трябва да бъде като постулат във вашия живот. Дали може да се докаже това, или не може, не е важно. Вие трябва да го приемете в неговата абсолютност. Вярвайте в разумността на природата. Без вяра няма никакво развитие. Вярата се отнася до неща, които не знаем, но са верни по същина.

Закон за благоприличие,
ООК - София, 16.10.1929г.