Проявите на любовта са толкова разнообразни, колкото са различни хората на земята.

Когато един люби, другият трябва да бъде благ. Такъв е законът в природата. Благостта съдържа в себе си необходимите елементи за растене. Любовта е мощна, творческа сила, която се посажда в благостта, като в благоприятна за нея почва, и там се обработва, израства и се развива. Тази е причината, задето един трябва да люби, а друг – да бъде благ. Каква ще бъде любовта, това зависи вече от човека, от елементите, които той носи в себе си. Човек с висока теменна част люби като войника. Щом не му харесва нещо, той веднага вади нож. Човек, у когото личните чувства са силно развити, е многа избухлив в любовта си. Той е като взривните вещества. Достатъчно е да види, че неговата възлюбена или възлюбен е погледнал някъде, или мръднал малко с устата си, или казал на някого една добра дума, за да създаде цял скандал. Този човек живее главно в своите лични чувства, които го ръководят. Човек, у когото разсъдъкът е добре развит, придава на любовта си философски характер. Когато обича някого, той постоянно мисли, разсъждава дали заслужава любовта на този човек. Изобщо, всяка умствена, всяка духовна способност или проява на човека представят специални, особени полета на дейност. Тези полета на дейност се отразяват специфично и върху любовта на всеки човек. Проявите на любовта са толкова разнообразни, колкото са различни хората на земята.

Полюси на съзнанието,
ООК - София, 28.3.1928г.