Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота. Той е готов от него да замине, но не и от другите. Той е готов да отстъпи първото место на другите, а сам да заеме последното място.

Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота. Той е готов от него да замине, но не и от другите. Той е готов да отстъпи първото место на другите, а сам да заеме последното място. Така постъпва майката. Тя дава възможност първо децата да се нахранят, а после мисли за себе си. Който не прилага тази мярка в живота си, той не познава правдата, не може да се нарече правдив човек. Правдата е абсолютен закон, който никога не се мени. Мени ли се, ние имаме относителна правда. Няма сила в света, която може да изопачи правдата. Правдата е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Правдата се налага отвътре, а не отвън. Същото се отнася до всички добродетели. Човек трябва да се ползва от своите добродетели, както и от добродетелите на своите ближни, без да се запитва какво крият тия добродетели в себе си. Искате ли да посрещнете слънцето, излезте срещу него и чакайте го да изгрее, без да питате какви тайни крие в себе си. Стремете се да възприемете това, което слънцето носи в себе си, без да разисквате върху въпроса какво носи.

Да ида да го събудя,
НБ - София, 8.12.1929г.