При любовта подчинението иде по естествен път, защото, койго люби, той не злоупотребява със своята власт.

Един българин от Костенец-баня имал обичай да понатупва жена си по всички правила на Евангелието. Той наскоро се обърнал към Евангелизма, започнал да чете и да изучава евангелието. Като понабивал от време на време жена си, той се оправдавал с един стих от Евангелието, според който се казвало: "Когото Бог обича, него наказва." Един ден жена му била нещо неразположена, преживявала някакво особено състояние, което раздразнило мъжа й, и той я набил. Огорчена и обидена, тя му казала:"Да знаеш, че цял живот няма да ти простя за този бой!" Той отишъл на лозето и започнал да копае, но работата не му вървяла. Защо? – Измъчвало го нещо, съжалявал, че бил жена си. Отново започвал да копае, но копането не му се поддавало. Върнал се най-после от лозето, отишъл право при жена си и казал:" Моля ти се да ме простиш! Не постъпих добре с тебе. Отидох на лозето да копая, но не можах, мъчно ми е, искам да ме простиш." Иначе, мисли си той, отиде моят евангелизъм. Питам: Защо този човек пъшка и се мъчи? – Като ударил жена си, той възприел нейното тежко състояние, затова се мъчи. В този случай тя станала господарка, а той – слуга. Целият ден той се разправял със състоянието, което било в нея. Той се запитвал:" Като си толкова голям евангелист, любиш ли жена си?" Нещо отвътре го запитвало: Ами тя покорява ли се на мъжа си? – Дето има любов, там има покорство; дето няма любов, никакво покорство не съществува. Следователно, подчинение, покорство може да съществува само при любовта. Щом няма любов, това вече е насилие. При любовта подчинението иде по естествен път, защото, койго люби, той не злоупотребява със своята власт.

Кръгове на съзнанието,
ООК - София, 28.12.1927г.