Човек трябва да прави опити, но разумни, по силите си.

Направете опит, да проверите моите думи. Един българин, от Южна България, религиозен човек, ми казваше: Аз мога да направя всичко. – Можеш да направиш, не се съмнявам в това. Действително, каквото му дохождаше на ум, той всичко правеше. Един ден му дошла идеята да вземе кадилница в ръка и да тръгне из града да кади. Казвам му: направи нещо по-велико от това. Друг път пък, като минавал край едно село, срещнал един бик, който тичал силно. Той стигнал бика и започнал да му вика: В името на Господа Исуса Христа, заповядвам ти да спреш! Бикът се обърнал към него, повалил го на земята и започнал да го натиска, да го тъпче. Той започнал да вика за помощ. Селяните от близките ниви чули вика му, притърчали на помощ и едва го спасили. Казвам му: ти трябваше да се бориш първо с малки бикчета, а после с голям. Освен това, като видя, че вярата ти е слаба, трябваше да бягаш, да не се залавяш с такъв бик. Тъй щото, не бъдете като този българин, да се борите с биковете, и като видите, че ви тъпчат, да викате за помощ и да бягате. Правете опити с малки бикчета, а после с големи. Вие направо започвате борба с големите бикове, и като видите, че ви тъпчат, бягате и казвате: Не струва човек да прави опити. Не, човек трябва да прави опити, но разумни, по силите си.

Дерзай, дъще!,
НБ - София, 2.2.1928г.