Вярата ни трябва да се свежда до това отношение: да бъдем носители на божественото. А божественото, като минава в нас, то ще внесе новата култура.

Понякога ние разрешаваме един социален въпрос за народа си и по този начин всеки минава за патриот. Всеки минава за защитник на една религия, за защитник на онзи свят, за защитник на Бога. Каква нужда има Бог да го защитавам? Каква нужда има една религия от мене да я защитавам? Един Господ, който има нужда аз да го защитавам, и една религия, която има нужда аз да я защитавам, аз се отказвам от тях. Аз себе си не мога да защитавам, че Бог ще защитавам. Как ще го защитавам? Да бъда проводник на божественото, това разбирам. Бог сам се защитава. Той е най-силното, най-разумното същество, което няма нужда от абсолютно никого да го защитава. Има нужда само хората да бъдат носители на божествените идеи в света и проводници. Това е единственото нещо, което можем да направим. Вярата ни трябва да се свежда до това отношение: да бъдем носители на божественото. А божественото, като минава в нас, то ще внесе новата култура. Ако през тебе не може да мине една божествена мисъл или едно божествено чувство, или една божествена постъпка, която ти да чувстваш, ти не можеш да бъдеш културен човек. Не е въпросът да защитаваме онова старото, в което хората са вярвали, но въпросът е да дойдем до това, което ние знаем за себе си в този момент.

И украсиха светилниците си,
НБ - София, 15.1.1933г.