Съвременните хора са нарушили съществения закон, своите преми отношения към любовта, мъдростта и истината, и мислят, че прямата им задача е да гледат мъж и деца или, както мъжът казва, че първо трябва да се грижи за дома.

Преди няколко дена дойде при мене един господин да го лекувам и ми каза: Аз съм благороден, добър човек, готов съм да дам цялото си имане само да ме излекувате. – Мога да ви дам един естествен метод за лекуване. Ако го изпълните, както трябва, ще оздравеете. – Да, но с този метод ще отиде много време. Аз искам изведнъж да се излекувам. – Щом искате изведнъж да се излекувате, три условия се изискват: да раздадете всичкото си имане на сиромасите, да посветите целия си живот в служене на Бога и да тръгнете с торба в ръка да проповядвате Неговото учение. Като чу това, този човек се замисли и си отиде. Който не е готов да изпълни това, той трябва да е доволен на методите, които природата му показва за лекуване. Ще вземе един от нейните методи и ще се лекува, макар и след години да има някакъв резултат. Също така постъпват и религиозните. Те искат да придобият знания изведнъж. Питам: готови ли сте да посветите целия си живот на Бога? – Да, но ние имаме жени, деца, трябва да ги гледаме. – Ако мислите, че вие гледате жените и децата, лъжете се. Вие сами си приписвате геройство, като мислите, че на вас е предоставена грижата да гледате жена и деца. И жената си въобразява, че много работи върши понеже трябва да нарежда къща, да слугува на мъжа и на децата си. Животът не седи в тези неща. Съвременните хора са нарушили съществения закон, своите преми отношения към любовта, мъдростта и истината, и мислят, че прямата им задача е да гледат мъж и деца или, както мъжът казва, че първо трябва да се грижи за дома. Ще кажете, че като служи на Бога, човек разваля семейния си живот. – Покажете ми едно идеално семейство. Покажете ми една дъщеря или един син, които да трептят за баща си или за майка си като за себе си. Един евангелски проповедник, наш познат, имаше две дъщери, които пазеше като зеницата на очите си. После той влезе в новото учение и ходеше да проповядва. Една от дъщерите често му казваше: Много си глупав, като ходиш да проповядваш от град на град. Виж, по-добре печели, отколкото да си губиш напразно времето. – Бащата бил глупав, а тя е умна! Възможно ли е това?

Равни страни,
ООК - София, 13.7.1927г.