Казвам: Българин е онзи, който носи светъл ум, топло сърце. Или българин е онзи, който носи в ума си знание и светлина, в сърцето си – любов, а в тялото си – истината. Отдето минава той, всички хора възкръсват.

Сега всички имат желание да развиват националното чувство на човека. Сега и в България казват, че човек трябва да обича народа си. Как ще обича народа си? Той Бога не обича, България и българите ще обича. Според мене всички, които обичат Бога, са добри патриоти. Който може да се жертвува за Бога, той е патриот. Който обича Бога, той обича и отечеството си, и обществото, и народа. Мнозина мислят, че онези хора, които любят Бога, са загубени, а онези, които не Го любят, са умни. Точно обратно: онези, които не любят Бога, са загубени, а тези, които Го любят, са умни. Какво нещо е народът? Казвате: „Милият народ.“ „Милият народ“ казвате, а когато дойде някой от града тука, казвате: „Този простак, какво дошъл тук, със скъсаните си потури?“ Значи в главата на хората седи идеята за „милият народ“, а като видят някого от този народ, казват: „Простак е този човек.“ Много се лъжете, не са простаци те. Има една тъй наречена свободна душа, която се проявява във всички народи. Запример, българите са шест милиона. Тази душа се проявява във всички шест милиона хора. Това означава „българин“ – в който се проявява тази душа. Казвам: Българин е онзи, който носи светъл ум, топло сърце. Или българин е онзи, който носи в ума си знание и светлина, в сърцето си – любов, а в тялото си – истината. Отдето минава той, всички хора възкръсват. Дето мине той, всички хора излизат вън от гробовете си. Това наричам аз „българин“. Един е такъв българин в света. Същото може да се каже и за останалите държави. Един такъв англичанин има, един германец, един французин, един японец, един китаец, един от Дания, един от Швеция, един от Норвегия, един е във Финландия и т.н. Един евреин има такъв.

Дървото на живота,
НБ - София, 14.4.1940г.