Когато Бог е у нас и работи за нас, ние всякога сме добри. Обаче от нас се изисква и когато ние сме у Бога и работим за Него, пак да сме добри.

Какво прави земеделецът, когато първото посято семе не израства? Той обезсърчава ли се? Не, той разорава нивата добре, изхвърля старото семе навън и посажда ново. Казвам: време е вече да се ликвидира със старото, да се изхвърли навън и да се замести с ново! Всичко, което досега е измъчвало човека и внасяло смут в душата му, трябва да се изхвърли навън и замести с нещо ново. Казвате: „Какво ще внесе новото?“ Новото ще внесе мир, радост и веселие в душата на човека. Искате ли постепенно да дойдете до това положение, всяка сутрин отправяйте ума си към Бога! Велик е този момент, защото тогава малки и големи, добри и лоши същества отправят мисълта си към Бога и придобиват нещо. В този момент и звярът е добър. След това всеки проявява естеството си. Следователно, когато някой човек е добър, това показва, че или е отправил мисълта си към Бога, или без да е направил това, той е добър, защото естеството му е такова. Значи човек може да бъде добър по две причини: или когато Бог работи в него, или когато човек работи в Бога. За пример, срещате някоя майка и наблюдавате отношенията ѝ към нейното дете. Тя е нежна, внимателна, добра към своето дете. После среща друго някое дете, но към него вече не е тъй нежна, тъй внимателна и добра. Защо? – В първия случай Бог работи в нея, а във втория случай тя не работи в Бога. С други думи казано: в първия случай тя отправя мисълта си към Бога, а във втория случай не отправя мисълта си към Бога. И тъй, две положения са необходими за човека: да бъде добър, когато отправя ума си към Бога, и да бъде добър, когато не отправя ума си към Бога. Първото положение е особено необходимо, за да дойде второто. Когато човек почувства, че не е добър, нека отправя ума си към Бога, толкова по-добър става. Да отправя човек ума си към Бога, това подразбира смяна на състоянията. По този начин човек придобива съвършенство. Съвършен човек е онзи, който и като не мисли, и като мисли за Бога, всякога е добър. Съвършен човек е онзи, за когото Бог всякога е добър, но и той всякога е добър за Бога. Когато Бог е у нас и работи за нас, ние всякога сме добри. Обаче от нас се изисква и когато ние сме у Бога и работим за Него, пак да сме добри. Във втория случай е забелязано, че тогава, именно, повечето хора не са добри. В това отношение човек трябва да се поучи от Бога, да стане добър и тогава, когато работи в Бога, както е добър, когато Бог работи в него. Повечето хора днес са всякога добри, когато Бог работи у тях, но не са всякога добри, когато те работят у Бога. Като знаете това, ще различавате добрия човек по естество от временно добрия и ще се стремите да придобиете първата доброта. Щом знаете това, ще работите съзнателно, ще прилагате, ще се учите, както от опитността на миналото си, така и от знанията, които сега придобивате.

Тези три неща,
СБ, РБ - 7-те езера, 6.8.1931г.