Вие как искате да бъдете обични на Господа? Господ работи и страда, а вие не искате да работите, не искате и да страдате.

Някой казват: „Растенията не са умни“. Как не са умни? Някой път се спирам. Много умни са, много хубаво облечени са. При най-неблагоприятните условия, както е хубаво облечено, то се радва и дава плода си. Казва: „Затова ме е пратил Бог на земята, да раждам хубави плодове“. Като се разговарям с един човек, казвам: Затова ме е пратил Бог, да насърчавам хората. Казвам: Защо дойдох на земята? Сега дойдох да се уча. Как се уча от хората? С какво благоговение те искат да зреят? Идат тия плодове. Те като влизат в нас, плодовете се учат. След като сдъвча една ябълка, тя се радва в устата, че е влязла, ще се учи. След туй тази ябълка от стомаха ще мине в дробовете, а от дробовете ще мине в мозъка. След туй тази ябълчна семка ще се посее някъде в твоята мисъл, и един ден започваш да я възпяваш. Колко поети са възпявали ябълките вътре. Той я опише, тя е жива в този ум. Ако тази ябълка не би пострадала, ако този човек извършва една работа, той я извършва заради нея. След туй този поет описва ябълката. Казвам тогава: Вие как искате да бъдете обични на Господа? Господ работи и страда, а вие не искате да работите, не искате и да страдате.

Страдание и учение,
ООК - София, 9.2.1938г.