Kогато се приближаваш към един град, или към едно село, дето хората са чисти, ще видиш, че над колибите на тия хора, колкото и да са прости, Небето е отворено.

Има известна разуност в природата, която всеки от вас може да наблюдава. Тя е следната: ако се случи денем да сте мрачни, неразположени, а Небето е покрито с облаци, то като се качите на един висок планински върх и отправите ума си към Бога или към всички по-напреднали от вас същества, след малко време ще забележите, че над вас някъде на север, или на запад, или на изток ще се отвори едно ясно място. Вие ще познаете, че това е отговор на вашата молитва. Тези от вас, които имат тази опитност, нека мълчат. Всеки, който говори за своята опитност е щестлавен. Ние искаме да разберем тази истина. Някой път това място се отваря и после скоро се затваря. За духовния човек като се отвори това място, той може да го запази през всичкото време на живота си. Не само това, но когато се приближаваш към един град, или към едно село, дето хората са чисти, ще видиш, че над колибите на тия хора, колкото и да са прости, Небето е отворено. Влезеш ли в някое село, където няма нито едно място на Небето отворено, ще знаеш, че хората в това село са обикновени. Туй, което е вярно за физическия свят, вярно е и за нашия ум. Ако ние не можем да разсеем тия облаци с нашата вяра, как ще определим правилно нашите отношения?

Ще се наситят,
НБ - София, 6.6.1926г.